Помнете, че не е лично и е временно, твърди майка – борец за нормално общуване
Снимка: Guliver / iStock
13-годишната ми дъщеря буквално се втриса, когато я докосна. Всеки мой опит да бъда нежна към моето пухкаво и чувствително момиченце се посреща на нож.
”Знаеш, че съм тийнейджърка, вече съм много голяма за такова отношение“ - това чувстват и си мислят децата на 14-16 години.
Когато за пръв път ме отблъсна, изпитах силен гняв, питах се какво не съм направила както трябва, каква е моята грешка, която съм допуснала, за да заслужа грубото ѝ отношение.
Дали не ме наказва за развода ми с баща ѝ преди 6 години?
Забравих ли да ѝ кажа ”Обичам те“, или ѝ го казах много високо, когато тръгваше за училище?!
Нима тя не разбира, че всичко, което правя, е за да се чувствам нейна майка, както е било преди, когато беше малка – да ѝ разказвам приказки за лека нощ, да си пеем и танцуваме заедно, да ме моли за помощ, когато трябва да си пише домашното…
Какво си случи и как мога да спра това? Искам си дъщеричката обратно, сега!
Явно правя нещо не както трябва. Сигурно е редно да контролирам нейните постъпки и реакции. Но колкото повече се опитвам да я контролирам, толкова повече я отблъсквам от себе си...
Тийнейджърите са непредвидими. В един момент са весели и щастливи, а изведнъж стават тревожни, потиснати и летаргични.
За един миг нашите зависими от нас прекрасни деца стават мини-възрастни, борещи се за независимост, които искат да разчитат все по-малко и по-малко на мама и татко.
Това порастване е критично време в живота на дъщеря ми и не мога да позная моето 13-годишно момиче, на което панталоните окъсяват, а краката стават все по-дълги. Разбрах, че трябва да приема тези години на трансформиране, време за подготовка за живота на възрастните.
Когато просто разговаряте, а усещането е като че ви вадят зъб, помнете, че това не е лично.
Всъщност, детето ви просто иска да провери докъде са границите на независимост, когато утвърждава наред със своята индивидуалност. Това не е свързано с вашите умения на родител или на липсата на такива, не е свързано с дрехите, които носите или танцовите движения, които правите в дневната, това е просто симптом за израстване.
Това е добре. Това е временно!
Няма да продължава завинаги. Вашето момиче ще се превърне в независима жена. Това е неизбежно.
Един ден ще погледнете назад и ще се смеете на тези дни, и ще се чудите как всичко вече е забравено.
Когато сте чувствали общуването с тийнейджър като страшна буря, с която не можете да се преборите, скъпи родители, бъдете силни, защото всичко това ще отмине.
Много е смущаващо да гледате как детето ви сe превръща в млад възрастен преди очите ви. Цялата ви комуникация и въобще отношенията помежду ви се променят, така ще бъде, но не го мислете постоянно. Не го притеснявайте с разговори.
Запазете спокойствие. Запазете дистанция. Просто бъдете себе си. Постоянно показвайте любовта си. Шегувайте се, дори ако тя направи гримаса с очи. Всичко, което тя иска да бъдете, е човекът, когото обича: вас!
Тийнейджърката ви може да не го каже и покаже, но е сигурно, че ви обича безусловно. Не вярвайте на нищо по-малко.
Тя иска да бъде обичана
Да, ще ви отблъсва, когато я прегърнете, или никога няма да каже първа „Обичам те“, но това не бива да ви спира да ѝ казвате „Обичам те“ точно толкова много пъти, колкото ви се иска.
Намерете нови и креативни начини да покажете обич, насърчавайте я с шеги, с бележки по хладилника и върху огледалото...
Оставете я да избира менюто за вечеря. Намерете начини да изразявате любовта си, която не изисква официално приемане от нея.
Най-лесно е да се отдръпнете, когато вашите опити за привързаност се посрещнат с отхвърляне, но по-добре не го правете. Потърсете нови начини да стигнете до сърцето ѝ. Уважавайте границите, които тя поставя помежду ви, но никога не спирайте да показвате, че я обичате точно такава, каквато е, с променливите ѝ настроения и всичко останало.
Не се страхувайте!
Причината за безпокойството ви е страхът да не загубите връзката си с нея, да да не загубите безусловната ѝ любов и страхът от провал.
Страхът е лъжец. Няма да загубите тийнейджърката или любовта ѝ. Връзката ви търпи трансформация, но имайте вяра, че връзката ви ще оцелее, вярвайте, че сте ако не велик, то добър родител.
Снимка: Shutterstock
Признайте си страховете и ги пуснете да отлетят, а на дъщеря си оставете пространство и безусловна любов, от която се нуждае, за да добие увереност в себе си, порасналата. Вие сте нейният треньор, наставник и фен номер едно. Обичайте я с всичко, което имате и се доверявайте на вашите родителски инстинкти.
Най-трудните пътешествия предлагат най-добрите уроци, затова се насладете на пътуването.
Сюзан Хайс, scarymommy.com
Адаптация Еми Спасова
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари